ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ

Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча,
да се замъкна привечер на кея, преди дъждът над мен да заситни –

с надеждата, че все ще доживея да дойдат и за мен щастливи дни,
в четвъртък да попълня фиш от тото – и Владето дано не ме сгълчи,
и – ако Бог погледне ме с едното, да вперя в Него честни две очи,
разрочлил кукувичата си прежда, деня рисувам! – с розови бои.
Живея своя къс Живот с Надежда, че по-добър Отвъд ми предстои!