... отглас от един странен сън...
Спомен в спомена изплува
и ме връща у дома.
Белите води бушуват,
но не могат да ме спрат.
Слагам длани на скалата
и усещам светлина -
тук, под камъните гладки,
бди стаена красота.
Огънят разкри душата
и уби смъртта във мен.
Войн погребан е в скалата -
не умрял, а прероден.
Над водата е погребан,
в гроб от огън сътворен.
Аз съм тук, стоя и гледам
моста - този гроб без тлен.
Гробът, в който няма тяло.
Гробът, в който няма скръб.
Гробът - мост над бездна бяла.
Гробът - мост по моя път!
© Елина Гюдорова Все права защищены