Сърце със огнени криле,
стоеше в звездното небе,
плесна със ръце и ето,
намери си другар сърцето.
Погледна само със очи,
събра си огнени лъчи,
изпрати ги на другото сърце,
и грейна тъмното небе.
Огря ги слънцето завчас
и влюбиха се те от раз,
събрали се едно до друго,
и стана то небесно чудо.
Събрали се в едно сърцата,
и слезли бързо на земята,
самотни хора те събрали,
и с любов ги овенчали.
Това бе приказката за сърцата,
дарили със любов земята,
и тези две сърца във мен,
туптят и търсят всеки ден.
© Николай Стойчев Все права защищены
Загадъчност и странност - и като начин на писане, начин на изразяване,и даже като начин на представяне с още по-загадъчен псевдоним!!!ЗАГАДКА ,КОЯТО ЧАКА ДА БЪДЕ РАЗГАДАНА,ЧРЕЗ ЕДНА ПОЕЗИЯ,КОЯТО НОСИ НАСЛАДА И ТЕ КАРА ДА СЕ ВРЪАШ ОТНОВО И ОТНОВО ДА ПРЕПРОЧИТАШ.КОЯТО ТЕ ПЛЕНЯВА И ОМАЙВА ЕДНОВРЕМЕННО!!!ДОБРЕ ДОШЪЛ/ДОШЛА/ в ОТКРОВЕНИЯ!!!