Огненият Залез...
При залез-слънце вятърът утихна,
а огнено морето затрептя,
щом Слънцето над него се усмихна
преди да слезе в Долната земя...
Вечерен бриз замислено и леко
повяваше над пламналата площ,
а кротка вечер стелеше пътека
от тайнства към настъпващата нощ...
Едва-едва надиплено Морето
посипано бе с оживяла жар...
Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-
танцувах там във транс на нестинар...
Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...
Поисках до Безкрая да вървя-
и стана чудо: Слънцето угасна,
а цялата Стихия засия!..
Коста Качев.
© Коста Качев Все права защищены
Наистина е чудо!