ОГНЕНО ЗАЙЧЕ
Зимна нощ е. Безснежен студ и мраз. Навън
обвива безлунна тъмнина земята.
Във стаята горещо е. В вълшебен сън
повежда баба със приказки децата.
В ъгъла се кипри печица желана,
залива стаята със кротка топлина.
От дупка на капака, ей по тавана,
танцува зайченце от светлина.
Зъл вятър вън напира и вилней,
а зайче огнено играе ли, играй.
Гледат очи, сърцето весело се смей...
Играй, танцувай, мило зайченце, безкрай!
Къде си ти сега, зайченце любимо?
Къде остана детски смях неповторим?
В миналото ти остана като живо,
спомен от скъп, най-скъп за мен, така незрим.
Живеем в времена бързи и модерни,
в апартаменти с удобства, с вили, коли,
при все това ний на спомена сме верни,
за случка някоя от него ни боли.
© Анка Келешева Все права защищены