bardluna (Геновева Цандева)
91 550
5 февр. 2009 г., 09:17

Огнище 

  Поэзия
639 0 4
                О Г Н И Щ Е

Аз изстинах.
                             Въглен не остана.
Обичта ми -
                           пепел разпиляна.
Вятър в мене
                              черни мисли гони.
Черни мисли -
                                тръни ветрогони.
Не посрещнах
                                в утринта зорница.
Дъжд удави
                           светулки-зеници.
В пепелта си
                             скрих перо от птица,
да ме сгрява
                            с дъх на гълъбица.
Пак над мене
                              облак-черна врана.
Пак се крия
                           и със стих те храня.
И щурчето
                        от дома избяга.
Крясъците
                        с песен не прилягат.
Душо моя!
                       Въглен не остана.
От огнище -
                            пепел разпиляна.
Сянката си скрий,
                                        да не я видят.
Пожалей ме,
                            да не ни зазидат!

© Геновева Цандева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Видях, че са те зазидали в"Уикенд"! Браво!
  • МЕНМЕ ЗАЗИДАХА ТИ ОСТАНА
  • Това е една моя, много тъжна авторска песен, която съм нарекла"Душо моя" и при изпълнението повтарям това обръщение на всеки ред.Имам невероятен спомен с нея, когато преди години откривах бардфеста в Благоевград, но това са подробности... Благодаря ти, че надникна.
  • Песенно и дълбоко! Браво, Геновева!
Предложения
: ??:??