Тишината тъмна призова ме,
в ъгъла на стаята стоя...
Още вярвам в дозата отровна -
изтекла от твойте сетива!
Твоето мъчение го знам -
съсипва ме сега!
Но трудно е да се откажа -
влачейки се под дъжда!
Говоря на тази нощ студена -
за топлите, твоите очи!
Умирам за една прегръдка тиха -
на твоите гърди!
Живея те далечно, искам да съм в теб!
Гледаш ме лъжовно и обичта ти -
изтрита е към мен!
Искаш ме на черно -
скрито от света!
"Обичам те!" - в заглушителната нощ
ще ти повтарям!
Търся те още и още те ограбвам!!!
© Фатиме Тибер Все права защищены