(Пясък от думи сред музиката на

Snowy White - Voices in the rain

и Crimson House Blues – Aphrodite)

Невидими и видими огради

издигаме за да опазим себе си

и доброволно сме се озовали

сред тях в затворнически ребус.

Отбягваме онази свобода

отвън създадени от нас прегради,

а не разбираме ли, че това

отдавна никому не носи радост.

Строителите на прегради

никога не дишат волно.

В това, съзнават ли или не,

само те са си виновни.

Озовават се в ад на самота,

където дъждовните струи

пеят за човешката нищета,

плаваща без спасителен буй.

Чрез думи и щрихи небето

опитваш да скриеш в длани.

Така ли у тебе детето

лекува душевните рани?

Всеки изгрев се ражда от мрака

и нощта е негова майка...