И нежно открадни дъха ми във нощта,
прокарай пръст по устните горещи,
разпалвай в мен ти всяка капка от кръвта,
изгаряй с длани кожата ми като с свещи.
Целувай, без да спираш, нека да заспя
иИ да те искам пак в съня си нежно,
да ме обича силно любовта
и да ме моли за искрите на страстта тя грешно.
И нека, щом заспя, съня ми да откраднеш
и с твоя сладък чар да го смениш,
пленен от сладка болка, да припаднеш
и в огън от любов да изгориш.
Във дланите ти да се влее огън,
в очите ти да има жар,
душите ни да се превърнат в пепел,
страстта ни да прерасне във пожар.
По дланите да грее пламък,
да топли с нежност крехкото сърце
и както „залезът” „зората” за мига посреща,
ний нека да превърнем в огън нашето небе.
И с пръсти, парещи от болка,
оставяй белези по моите ръце,
които нежно винаги ще милват с обич
доброто ти, красиво, огнено сърце.
За тебе в огъня и боса аз ще вляза,
ще коленича пак сама аз пред света,
от него в светлина обвита ще изляза
и ще ти подаря душата аз на любовта.
И нежно открадни дъха ми във нощта,
за да не дишам, просто да горя
и да забравя името си пред света,
душата ти във мрежите на огъня да оплета.
© Пауаа Все права защищены