Свирепо бяло слънце е отгоре,
отдолу - на буци изпечена земя.
Една душа, изсушена от несгоди
броди, търси неувяхващи цветя ...
Един живот, парещо изтляващ,
затънал в лятна жар до кокал,
надежда сетна само му остава -
да е купичка сено във този огън ...
© Валентин Василев Все права защищены