Една искра запали огъня на Любовта
от ляво, в моето сърце той се разгоря!
Буен огън гореше,пръскаше искри,
с любимата бяхме заедно, вече не сами.
Горя си огън, горя и накрая прегоря,
не слагахме съчки в него, затова!
Угасна някак от себе си, не разбрах,
няма го вече, жарава, а влюбен бях!
Но остана жаравата, тя винаги остава,
сърцето ми, на нея то все се надява!
Една искра отново да го възпламени,
любовта в душата ми пак да установи!
© Валентин Миленов Все права защищены