...Да шепнеш в ухото ми красиви думи...,

да докосваш, нежно, но и силно извивките телесни...

да ме държиш все здраво през всичките житейски друми...

 и да любиш тихо, но дълбоко, душата,

що наднича през очите ми чудесни...
   ... Да присъстваш във съня ми всяка вечер

 и там, дълбоките, душевни тайни,

скрити от света, да ти разказвам...,

и после, денем , през дивите поля безкрайни,

да тичаме сред билки и треви омайни...
   ...Да мога с тебе аз да се изгубя в лоното на мрака,

в мъглите гъсти, що обгърнали са черните гори,

там, дето тегне тъй зловещо тишината,

но с теб до себе си,  сърцето ми в любов да загори...
   ... Очите ти изгарят ми душата

и хлад, и огън в себе си усещам...
Мълчанието ти, отключва в мен тъмата,

събрала в себе си безброй, безброй вселени...