3 апр. 2020 г., 09:50

Огънче в душата 

  Поэзия » Любовная
984 3 14

Днес ръката ми е топла -

огънче, запалено със съчки,

пламък , потреперил с обич,

нужда от човешка същност.

Поеми я, аз не се срамувам

да призная, че съм крехка,

нямам рамо, нямам бъдност,

само ти си и сърцето.

Пак ще легна в тихо ложе,

сбръчкани чаршафите не стенат,

листчета червени рози

съхнат, сгушени до мене.

Тази длан ще те достигне -

само да склопя очите.

Огънче в душата свети,

но удавят го сълзите.

Някой ден, когато тръгна,

този свят ще го заключа,

ще вървя и нощ и ден -

искам в тебе да се сгуша.

С нови съчки ще запаля

свещите на цяла църква.

Колкото живот остава

твой е! После ще съм мъртва.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??