Всеки живее своя ден,
в своя дом, сред близки,
ден-празник, слънчев и усмихнат
или във вълма мъгла, студен,
от грижите притиснат,
натежал от трудни мисли ...
Не позволявай студ да те сковава,
намисли си вътре своя топлина,
с език да те лизне като пламък,
да стъпиш в горещата жарава -
възкръсва само в огъня душа ...
Намисли си каквото искаш,
каквото можеш, но все пак,
знай, че ако се и разискриш,
значи жив гориш и пречистваш
до светло тъмното в този свят ...
... опияняващо, нали!,
да останеш свят ...!
© Валентин Василев Все права защищены