Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
12 янв. 2008 г., 00:15

Огънят на любовта 

  Поэзия » Философская
818 0 18

Ей, поете!... Плана моя чуй,
недей да страдаш и да търсиш чудото,
стани и бързо се обуй,
ела, за да разсеем с теб заблудата.
Не се страхувай, аз ще ти покажа
посоката, където да вървиш,
но знай, че той ще те накаже...
Ще те накара да кървиш...
Не се отказвай, стискай зъби,
преследвай го до сетния си дъх,
макар че днес късметът те загърби,
но ти ще стигнеш твоя връх...
Ти страдаш... по какво и сам не знаеш,
жена прекрасна в твоите мечти,
във себе си откри я, а се каеш,
че днес във огъня гориш.
Той грабна я, отнесе я тъй мощен,
към неизвестното, на тъмната страна,
а сам застинал, се съмнява още,
запалил ли е в тебе любовта...
След туй умря, за да се роди отново,
сред бури, мъка и цветя,
да влива пак в душите ни "отровата",
неземен грях и глуха суета.
Накрая ще остане, тих - невидим,
ще се слее хитро с вечността,
ще намигне на живота ни ехиден...
И сам, ще изгори във любовта...

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??