Докато смятаме ползи и загуби
и ежедневно ни стряскат тътени,
докато в слънцето виждаме залези –
един охлюв пресича пътя ни.
Докато диво чегъртаме в себе си,
та да очистим катрана отвътре
и да посеем там бледи надеждици –
един охлюв пресича пътя ни.
С тъпото чувство, че сме премазани
и с мисълта да се крием от мълнии,
ние ходим по охлюви, газим ги –
ала един продължава през пътя ни.
Въпреки всички трагични загуби,
всички прогнози да бъде стъпкан
като безчетните свои събратя –
един охлюв пресича пътя ни.
© Валентин Евстатиев Все права защищены