4 нояб. 2021 г., 12:07  

Оказва се, че никак, друже не е лесно 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
360 5 4

Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.

 

Страниш от всички,  занимание нелесно,
а всъщност винаги така си ти живял,
понякога те плисва рязко рядка кал,
когато кажеш искрен нещо неуместно.

 

И се превръща пак в черупка твоят дом,
щом в него се дотътриш наранен и хром.
Душата ти  по кучешки лежи на прага.

 

И ти не си човек, а просто тъжен стих.
И мислиш: — Трудно, но все някак ви простих.
От себе си, глупака как ли да избягам?

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели!
  • На лудите им е лесно, не осъзнават, също и осъзнат глупак, не е никакъв глупак. Но виж, да се опазиш, то си е цяло изпитание. Обичам да те чета, Надюш.
  • Много ти отиват послания в сонети.
    Няма да бягаме от себе си.
  • Наде, вместо да се ядосваш на тия пусти душмани, метни един такъв стих и виж, колко ще се припознаят. На мен лично, много ми хареса. А финала е кулминацията на стиха!
Предложения
: ??:??