генек (Георги Коновски)
1882 13656
5 июн. 2020 г., 11:31  

Океан до Брега 

  Поэзия » Другая
611 4 12

                                                         на Ангелчето и Ирина

Ти искаш да си Бряг…

Приятно ми е – Океанът!

До теб,

пред теб,

над теб…

На приливи

и отливи…

Ощастливяващ те

всеки ден.

Поне по два пъти

заливащ те със прилива

изцяло,

всички твои заливчета

топли и добри…

Вълните те обгръщат

след вълни

и гъне се тоз бряг

под жар вълни…

А заливчетата немеят,

тръпнат

и разтварят пясъци

към този бурен,

щедър,

весел,

страстен Океан…

Пуснал котва

в малкото заливче

на Брега...

И сетне

хората се появяват…

Ловят си риба

от Брега,

пък Океанът

не заспива –

бди,

гранична е бразда…

И няма вече приливи пенливи –

сковани от цемента брегове,

и няма бури,

няма урагани,

беззвездното небе

е само похлупак…

Заспиват Океана и Брега…

Природа, знаеш…

По всички времена.

 

© Георги Коновски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Гавраиле!
  • Написал си много хубав стих.
    Поздрав!
  • Благодаря, адаш!
    Ангелче, благодаря!
  • Адаш, аз пък ще бъда небе тогава!

    Със вятъра си тях ще галя,
    със слънцето ще ги целувам,
    със светкавици пожар ще правя,
    със дъжд ще ги влудявам...

    И щом очите вдигнат те, над тях,
    ще бъда и ще ги попитам:
    - Момичета, желаети ли грях -
    Най-нежният... телата ви да имам 😋

    Поздрави за теб с усмивка 😊, а на двете сърнички, с цветенца 🌹🌹🌷🌹🌹
  • Благодаря, Ирина, Ангелче, Ндя, Мариана, Деа, Юри, Стойчо!
    Добавих още един образ - направо за червена точка.
    А лириката не е за мен - докато поетите зяпат звездите и Луната, прозаиците сме заети с прозата на трапезата.
  • Ехааа! Супер!
  • Какъв сеанс,какво сливане на Океан и Бряг!
    Поздравления, Георги!
  • Георги, оставяй веднага хумористичната проза! Вече си лирически поет!
  • Е, сенсей? Май, като говоря, знам какво приказвам.
  • Разтварям се под пяната ти буйна.
    Поемам те на глътки, на вълни.
    Луната си играе с дързостта ти,
    но аз съм тук.
    Усещам, че и ти.
    Когато ме залееш и съм твоя
    показвам ти се цялата, без свян.
    Най-тайните извивки най-покорно
    остявям те да опознаеш сам.

    Боже, боже, Георги!!! Много хубаво вдъхновение! Не знаех, че бреговете действат така 🌊🌺
    Надявам се да не съм те стреснала допълнително 😀
  • Благодаря, но н ме плаши...
  • Георги, Ще викна Ангелчето да го прочете :D
    Малко по малко идваш в отбора на поетите :D
Предложения
: ??:??