16 дек. 2010 г., 15:04

Океан от пясъци 

  Поэзия
693 0 6

От виковете ми едва ли

става музика -

разхвърлен и

накъсан вой пленен.

А ударите на сърцето ми

са плясъкът на стара рана,

все кръжаща в мен.

От болката - очите ми

са с блясък на счупено

шише в среднощен бой.

И аз вървя, вървя ли в пясъка

и той е плаващ... океан.

 

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??