26 дек. 2009 г., 23:15

Океанът 

  Поэзия » Белые стихи
780 0 1
Океанът
Заплаках за теб.
Чакаща те, бавно крачеща по тротоара,
събирах разхвърлqните камъни на съдбата.
И с мислите си неусетно скочих в теб,
и вече не можах да стана.
А някъде там, зад океана,
присмиваше се ти на моите бури,
очаквайки от мен да ти подам ръка,
но не за да ме спасиш,
а отново в океана да ме захвърлиш.
Елена Панталеева Бартенева/Йовевска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Йовевска Все права защищены

Предложения
: ??:??