Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли?
Че тази мисъл кара да настръхвам.
Че тази мисъл кара да крещя.
Отчаяно, но няма кой да чуе.
Оковите ти почват да тежат.
И мразът метастазно в мене хлуе.
Любовната стихия…
Изваля ли?
Или отече,
в гърлено пресъхване?
Болезненото.
Като при раздяли.
Онези,
без последното прегръщане.
--
06.02.2009
© Тома Кашмирски Все права защищены
Онези,
без последното прегръщане.
Финалът ти ми е като шамар. Точно заглавие!