Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода.
Чувам те! Идваш към мен! Не ти стига, трябва ти още нали?
Не ти бе достатъчно. Копнееш отново да ме видиш.
Нямаш търпение, да погледнеш в очите ми,
за да се насладиш на страха и ужаса, които изпитвам.
Ела! Чакам те! Чувам те!
Вече не ми пука. Не изпитвам нищо.
Ела! Чу ли ме? Ела! ...