Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей.
Тъжно търкаля се тромав тролей.
Уж уникални, успели уста
фъфлят фалшиво фатална лъжа.
Хора и храсти хронично хриптят,
с цвят на цимент и цигари цъфтят.
Черни чували с черти на чакал
шепнат в шубраците с шума и кал.