Направи крачка към мен,
знам, че те е страх.
Във въздуха студен
прелита сребърен прах.
Омагьоса ни!
В мига, когато аз
понечих, но не почувствах.
Помня само гневен глас.
Ядоса ни!
Немощно клепачи отпуснах,
поисках да остана,
изстръгната от чуден свят
без нищо във замяна.
И обратно в онзи кръговрат,
от който бягство няма.
А само колко ме е яд -
щастието нещо се обърка
и забрави двама накъде вървят.
Без значение е, стига да си тука.
Отнесе ни!
Там, където ти
почувства, но не понечи.
Само от спомени бледи следи
донесе ни!
Но късно е вече.
Цвети
© Цветелина Неделчева Все права защищены