11 окт. 2018 г., 10:38  

Омагьосана 

  Поэзия
945 12 20

Привлечена от някаква стихия

натъкнах се на сладък непознат.

Не смогнах от очите му да скрия

душата си. Бе просто опиат!

 

Усмивката му – топла и красива

и нежният му плътен галещ глас,

направиха ме толкова щастлива,

че влюбена, изпаднах във захлас.

 

Пренесена във приказка вълшебна,

и в чудната страна на любовта,

избягах от реалността враждебна,

и скрих се зад красивата стена.

 

A времето бе сякаш там безвремие,

и с мощ неукротима бе страстта,

омайните целувки – миг спасение!

И как да устоиш на любовта?

 

Предадох на магията аз ключа

на запленената от теб душа,

щастлива, че това със мен се случва,

с надежда чудото да съхраня!

 

Веси_Еси (Еси)

 

© Еси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бени!
  • Ех, трудно се устоява на любовта...Поздравления, Веси!
  • Много ти благодаря, Влади!
  • Благодаря ти, Руми! Прегръдки!
  • Пожелавам на лирическата това което и се случва да е една безкрайност! Поздрав, Веси! Стиховете ти винаги са образни и докосващи!
  • Иржи, Гюлсер, радва ме присъствието ви тук! Благодаря ви от сърце!
  • Струва си да положиш усилия, Веси! Харесах!
  • Дано щастието ти да не е само миг,да го съхраниш дълго,дълго и да му посветиш още стихове,Веси!
  • Благодаря ти, Вальо!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Благодаря ви, че се спряхте при мен, приятели, и оставихте тук мъничко от своята благородна магия! Поздрави на всички! Прегръщам ви!
  • Поздравления за прекрасния стих ,Веси!
  • Поздравления и от мен!
  • Дано магията е за цял живот!
  • Гласът на една влюбена душа!...
    Пожелавам ти да съхраниш за цял живот чудото, Веси!...
  • Когато любовта е споделена:
    се докосват две Вселени!
    Поздравления и пожелания за успех!
  • Това си е то, любовта! Прекрасно е, когато е взаимна!
  • ... как се срещате с такива опиати се чудя...
    При мен все поклонници на хард чувствата.
    Чак скърцат.
  • Красиви са твоите изповеди, Еси!
    Споделям лично мнение, но мисля, че любовта намира пристан в душата ни, поради слабостта на човешката природа. Тя, Любовта, е Утешителка заради липсващото звено в нас, което осуетява цялостта ни.

    "A времето бе сякаш там безвремие,
    и с мощ неукротима бе страстта,
    омайните целувки – междувремие!
    И как да устоиш на любовта?

    Поздравление за прекрасното стихотворение!
  • Аплодисменти, Веси!
Предложения
: ??:??