Мразиш ме, защото ме обичаш.

Отвъд морето, до небето.

От звездите, чак до дълбините.

Отвъд мен, дълбоко във душите.

               Завинаги в сърцето.

И чакаш..... ден година храни.

Подклаждаш ги- омразата и любовта.

 Аз съм ничия, но никога сама.

                                                ГОРИ!

Сърцето е на клада.

Душата му го позволи..

    и мъртъв си- 

                                отиде на небето.

Но знаеш ли?

                   Завинаги оставаш си в сърцето.