Помниш ли онази късна вечер,

когато прибирахме се у дома,

а Бог в сърцата ни разкриваше,

по пътя бъдещата ни съдба?

Не знам за теб, но аз още помня,

как изпълваше се с вяра моето сърце,

че каквото и наистина да предстоеше,

Бог през всичко щеше да ни приведе.

Помниш ли, когато споделих ти,

че Той за нас, план велик е отредил?

И че заедно ще служим в дома Му,

като едно, както вярвам бе определил.

Помниш ли онази късна вечер?

Защото днес, стоейки в самота,

аз я помня, но не виждам вече,

в този спомен нашата съдба.

Оттогава минаха години,

жестоки бури, много изпитни.

И споменът за тази късна вечер,

светът успя във теб да заличи.

От него не остана нищо,

нито от огъня, някога горящ във теб.

Сега светът за теб е всичко

и всеки сам върви напред.

По пътя нов, който предстои ни,

този спомен за онази късна вечер,

завинаги белязал живота на човек,

за нас ще бъде вече просто като ехо.