4 сент. 2005 г., 14:48

Онемяват стрелките 

  Поэзия
854 0 4

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки
неоново светещи,
обсебили част
от пространството,
безшумно се плъзват
по плочките...
Съвокупляват се.

Тялото мокро, блести
прозрачно - копринено.
Почакай да сваля роклята.
Не гледай с поглед
пронизващ,
влизащ под кожата,
пълзящо ревнив,
изпълващ душата
до пръсване...
Докосваш с пръсти
пламтящи като
разцъфнали макове,
а устните - розови пъпки
разтварят се...
Струи сребристи
се блъскат в косите...
Онемяват стрелките.

 

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??