На брега на реката,
в която
слънцето с вълните се надбягваше
седя на камъка,
и чакам.
Преди години,
беше лято,
плувах и вървях,
не чаках,
под шест моста минах
и прекосих седем реки -
търсех океана.
Днес
на брега на реката,
на същия бряг,
седя на камъка:
вълните вече няма ги -
тук само хората надбягват се.
Мостовете се срутиха зад мен -
от мъка и от старост,
реките са пресъхнали,
понеже беше жарко лятото,
а океанът още е далече,
но не спира да ме мами.
© Петър Димитров Все права защищены