Онова момиче
Ти помниш ли онова малко, наивно момиче?
То вярваше в чудесата на света.
То обичаше така невинно и красиво,
но в кошмар превърна се любовта...
За миг светът се срути,
намери останки от своята душа...
Опитваше се себе си да събере,
но уви - кошмарът го обви с две ръце!
Сега момичето е празно,
без душа и без сърце.
Обича пак,
но не с онази страст безстрашна,
обича - но с половин сърце!
Ти не помниш малкото момиче,
ти не виждаше сълзите в нощта,
ти не знаеше за болката в сърцето,
ти не знаеше, че остана без душа!
В онази нощ греховна
ти всичко свято и отне...
Остана тяло -
без душа-надежда,
остана с половин сърце.
Момичето порасна,
но живя в лъжа.
Обичта я плаши...
- Обич ли? - казва тя,
- Обич няма... Всичко е лъжа!
© Ваня Все права защищены