Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия,
ще плувам в бързея на анапеста.
Ще вдишам пъстрите му многоточия,
въпросите му ще разместя.
Ще ме погълне Онзи стих,
завинаги сърцето ми ще вземе.
Ще съмне. Вече ще съм тих.
И няма край... И няма Време...