Аз ще ти кажа...
Още я обичаш...
Чете се ясно в твоите очи.
Ти затова и не мечтаеш -
със миналото си и все си във "преди".
Тъгуваш... Тайно съжаляваш,
упрекваш се за недостатъците си в онези дни.
По-упорит е трябвало да бъдеш
и щеше да си с нея днес. Дали?
Объркваш се... Със името ù мен наричаш.
Неловко става...
Даже мъничко боли.
И за пореден път разбирам,
че нея търсиш в моите черти.
Прости... Сега ще си отивам.
Ти с мъката по миналото остани.
Не искам...
Няма как да бъда опаковка
на други чувства и съдби.