Опит за разговор
Облечи си
пак простите дрешки.
Възвърни
ръста среден, човешки.
Ти си Христо, любимият;
ти си Христо, бащата;
имаш своята майчица: свята!
Ти си само на двайсет и осем!
Вече знаеш... какво си.
За тебе говорят само твоите думи:
рано е другите да те разберат!
За тебе милеят... сто стаени куршума
и най-безразсъдният път!
Защо ти
свинец да поемеш в гърдите:
за другите пак ще останат!
Какво, че народът за тебе ще пита,
щом няма до крак той до теб да застане!
Но ако не тръгнеш сега... към смъртта,
ще спят кротко - всички -
до свойте момичета!
Постигна ти най-трудното
на страшната цена:
научи ни да те обичаме!
© Цонка Петрова Все права защищены