Колко пъти правя опит да те изтръгна
от сърцето си, Любов, колко пъти...
Да те завържа със синджир за хиляда години
и да те хвърля в най-черната бездна.
Да те изтрия от лицето на земята
веднъж завинаги.
И тъкмо, когато вече мисля те за мъртва...
подвижна и ефирна
разпръсваш пурпурните си лъчи над мене,
благоуханна и пречистена
ме упояваш с лекия си аромат от зеленина,
зашеметяваща и неотразима
разпалваш огнената пещ от страст и жар...
И пак поемам след Икар.
© Латинка-Златна Все права защищены
Чудесен стих!