Опиянение
Вино, любов, надежди и страст,
обич греховна, целувки в захлас.
Нощ озарена, луната блести,
очи се чернеят, дяволът не спи.
Телата се сливат, а той наблюдава,
тежко се диша, звуци надделяват.
Стон подир стон, грехът сътворен,
мъжът и девойката вече са в плен!
Опияняващи устни, голи души,
тласъци бурни, огън гори.
Горчиво вино и сладка наслада,
красиви движения идват от Ада.
Погледи страстни, думи гальовни
усмивки опасни, прегръдки любовни.
Чашите празни, ни капка остана,
опиянени до лудост, любовта е за двама!
Изгрев посрещна новия ден,
но споменът още не бе заличен.
Такива мигове остават навеки,
за да тръгнат и други по тия пътеки.
Тихо прошепна: „Беше прекрасно“,
той я погледна дълбоко и ясно,
прегърна я нежно, после отвърна:
„За тебе и в дявол бих се превърнал!“
© Айлин Мустафа Еврен Все права защищены