Anita765 (Ани Монева)
296 11769
26 сент. 2017 г., 13:22

Опрощение 

  Поэзия » Другая
605 4 15

Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.

Дълбоко в мен вините се прескачат.

Надеждата в зениците – мъниче,

на педя от сълзата. Ще заплаче.

 

И трупам укори, кънти – „виновен”,

и нервен тик по мъжките ми скули

простира пипалата си чутовно,

и брули ми надеждата, тъй брули...

 

В юмруци, до безкръвие дланта ми

забива ноктите си настървено

и зейват в мене десет черни ями.

Едничката дано поне простене.

 

Мълчат. Палачът днес ми е душата.

На екс вините, всичките изпивам,

те прът са в колелото на съдбата.

Катран са локвите, дъждът е в сиво.

 

Умира непожаленият в мене.

На гордите душата не прощава.

Да можех да извикам, че съм тленен,

сълзата ми да угаси жарава.

 

И аз мълча. Прегърнал съм палача

без шум в гръдта на мъжките подмоли,

но виждам как жена разкъсва здрача

и себе си, в очите и́ измолен.

 

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??