Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
С устни тя допря живота
наричаше го с нежни имена
ръцете си протягаше към него
още миг да птодължи в роман
изгарящата болка бе по нежните ѝ длани
усещаше я без очи
безшумно се преплъзна в обгорелте ѝ пръсти
там написа „Остани
и тръгна тя и радостно и леко
като перце понесено от тих ветрец ...