Боли ме за участта на днешния ден,
от злобата приютена в сърцата,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите светли мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
в който властва справедливостта.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
Да, така е, имаш право, оцеляват само тези, които се борят, но има и едно друго важно правило, което гласи: "Обичайте се, в живота няма втора серия, игнорирайте всяка простотия, радвайте се на всяка дреболия!"