1 окт. 2008 г., 15:29
Спор имах с дъщеря си на закуска
и тя попита свършва ли света,
когато някой спирката изпуска
и хвърли топка пясък на снега.
А аз дочух единствено гласа ти -
сърце наивно: "Не! Не свършва той!
Ще има някой, който ще упъти
в момент разбит поредния герой
и вместо страх да слезе от тролея
ще се качи усмивка подарена."
С това начало, дъще, се живее,
а самотата ни умира споделена... :) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация