За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!
Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.
Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.
С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.
Разваляй, разкъсвай и мъртво и живо, забралата гной размажи я с кръв.
Дъвчи си червата и с вкус на урина, бон апетит – пригризи си и пъпната връв.
Лицемерна, но хищна, обратна и пищна – О, Стара Европо – проклета си ти.