В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,
когато нашите деца стареят бързо,
а майките ни побелели цепят своя хляб.
Когато да си себе си е непростима дързост,
а някой друг - върховен идеал.
Когато целият ни свят е злато и пари
и неудачникът пред талантливия успява.
О, Господи, и в тези времена дори,
любовта ми към живота оцелява…