Някой ден, някой ден ще сме силни
да обърнем съдбовно света,
да се върнем при първия извор,
утолявал ни с капки роса
по напуканите ни устни.
Някой ден, нещо в нас променил,
ще се върнем. Дали ще ни пуснат?
Катинарът ще бъде изгнил.
През ръждясалите решетки
и с прорасла до пояс трева
ще го зърнем, но как ще го стигнем
да отпием отново вода?
Някой ден, някой ден търпеливи
ще приседнем в последния час,
неочакващи и спасили
само спомен за извора в нас.
© Павлина Гатева Все права защищены