Вече двайсет години орем, впрегнати в тежък ярем.
Теглим дълга и права бразда, та зад нас да остане следа.
И не можем да спрем, защото този ярем
доброволно нахлузихме някога.
Аз в косите със сива следа,
ти с прошарена дълга брада,
с отмалели пети, но със чисти мечти
още имаме сили. И напъваме мишци и жили,
та мечтите ни да не угаснат.
И макар че браздата ни права
много често криволичеща става,
но не можем да спрем - общ е този ярем. ...