19 сент. 2015 г., 19:09

Орехова случка 

  Поэзия » Для детей
857 0 5

 

Орехчета ми се хапват!

Още са зелени,

но да чакам да окапят

имам ли търпение?

 

Бруля – беля, бруля – беля...

Уж зелени бяха,

пък ръчичките, от бели,

виж ги – почерняха!

 

И устенца, и ушички...

Без въобще да спирам,

докато излапам всички,

цял се „нагримирах“.

 

А пък щом прибрах се вкъщи

и ме зърна мама,

занарежда:

„Негър същи!

Миене туй няма!“

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??