argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
14 июн. 2011 г., 22:56

Орис 

  Поэзия
1056 0 12

- Една голяма гроздова, гарсон.

За пържоли не стигат парите.

Зъзнат мечтите в износен балтон.

И безвремие дните изплитат.

 

И завързвали мигове лични,

със бутиково-лъскави фрази,

осъзнатата своя първичност

скрихме дълбоко във пазви.

 

Ще отпивам на мънички глътки -

тази чаша ме гледа зловещо.

Ще заглъхнат моите стъпки

във посока без чакани срещи.

 

Излекуван от усет за Вечност,

ще се скитам небрежно-различен.

Скътал в пазвата своя човечност -

тежка орис и моя поличба...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??