9 мая 2019 г., 17:47

Орисана 

  Поэзия » Философская
445 0 0
Едва се държи горката - овехтяла, окуцяла,
с дървени кепенци - пречупени ръце.
Много преживяла,
ала днес - осиротяла,
провряла през лозата посърналото си лице.
Ароматен храст до нея се белее,
краси ръждясал черен катинар.
Люлякът напук на всичко хубавее
до сянката на стария, разлистил се чинар.
С пресъхнало гърло чешмата за капка жадува,
в долапа си още пази менче от метал.
Гласa на капчука само дочува, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Предложения
: ??:??