elenabili (Елена Биларева)
298 2386
10 мая 2010 г., 09:35

Орисия 

  Поэзия
657 0 6

Изметох всички твои стъпки.
Цигара изпуших, за да скрия дъха ти.
Старателно цветята ти потъпках.
Отричах робството си и властта ти.

Изтрих ти името от пощенската си кутия.
Въже си усуках от нерви и пот.
И паметник си построих. Но (орисия!)
настигаше ме и в задгробния живот.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах! Поздрав!
  • Съдбата си е съдба - няма изтриване...!
  • Хубаво е.
  • Смешко, и твоята епитафия си я бива
    Арихо, Марина - благодаря, че коментирахте!!!
  • точно такова стихо в момента ми трови нервите
    само че при мен е - колко е хубаво че някои неща не могат да бъдат изтрити

    ето една от... идейките по темата

    Тебеширена епитафия

    паметник на любовта
    с тебеширена епитафия
    и никога не ще се изтрие
    защото
    я обновяват душите ни


    хубаво ти е стихотворението
  • !!!
Предложения
: ??:??