24 февр. 2007 г., 01:03

ОРИСИЯ 

  Поэзия
809 0 10

 

                                  Като циганин ходя,

                                  любовта ми - и тя циганска.

                                  И орисан от черни жени.

                                  Да живея не искам,

                                  да обичам не мога

                                  и сърцето все ме боли.

                                 Абе, дрипава работа,

                                  кой те признава?

                                 И животните по са добре.

                                 Лабиринтите много,

                                 проблемите също

                                 и без коте, и без дете.

                                 А със кривата сметка

                                 всеки живее,

                                 всеки влиза със нея във грях.

                                 Аз не искам да бъда

                                 като другите хора

                                 подражател на белият цвят.

                                 Аз съм мръсен и беден

                                 без пари, със проблеми

                                 сам самичък във

                                 шатрата-свят,

                                 без любима жена

                                 и без време,

                                 но на мъка голяма богат.

                                 Като циганин ходя.

                                 Любовта ми - и тя циганска…

                                 Аз я търся по тази земя.

И дано Бог ми помогне

и ръка ми протегне,

да я срещна

преди да умра!

           

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??