Тази Орисница пак е дошла,
с взлом нахлу в моя дом без покана.
Разби на парченца мойта врата, досега в балдахин обкована.
Не я искам да влиза в Дома -
да превзема, троши и да граби
от моята нежна и крехка душа парченцата с обич събрани! Разпиля ги на пух и на прах песъчинките златни, а после...
ти какво ще броиш, че от тях
не остана и кратичък спомен.