Върви...
Пътека съм орисала
за теб
за случване.
Несигурността,
със заклинания стъписала.
Страхът от грешки
съм прогонила…
Върви… един за друг
от утре сме история.
Върви.
Какво ли мога да ти дам?
Едничко сричане…
на думи родени от Любов.
И с тях да заразявам.
Успея ли – щастлива съм!
Но ти във Любовта не вярваш
и за това, не ги четеш
и подминаваш.
Върви! Орисах те на тръгване,
Не се обръщай!
Дори и да усетиш сбъдване…
© Ирен Все права защищены